СИПА - безчувственост към болка. Един на 100 000 души може да има моя късмет. Това са неща, които чувам ежедневно от специалистите.Откриха, че имам СИПА когато бях на 9. При поредното падане, родителите ми ме заведоха в спешното. Там бях известна. Главната сестра ме посрещна с думите - " За 4ти път тази седмица ? " Последва тревожен поглед, който тя прекри с усмивка. От този момент вече не бях обикновена.Сега съм на 17 и съм обявена за съвременно чудо. Наистина трябва да отдам заслуженото на болестта. Благодарение на нея посетих Германия, Франция и Америка, или поне болниците им. Хората с които се срещам ме смятат за късметлийка. Жадуват да са на моето място. Ден без дискомфорт, без никакво неприятно чувство. Мислят, че е забавно ...Изчела съм много книги за термина "болка". Знам всички видове болка, знам всичко за нея. Но само на теория. Не мога да си представя какво е да се ободеш с игла и да потръпнеш. Преди няколко дни поставиха задача на класа ми.Трябваше да напишем за какво мечтаем. Всички бяха започнали творенията си с думите - " На първо място е здравето". След това се разклоняваха на многобройни желания,които включваха коли,къщи,кариери, свят без войни и зло, полет с балон и дори нашествие на извънземни. Едно от най- дългите есета беше два листа. Моето беше един ред. Без задълбаване в темата. Наистина най - съкровената ми мечта. "Просто да почувствам болка !"