Имам огледало. Двадесет годишно. Някой би помислил, че е от времето на баба ми, че ми го е завещала и е пълно с история. Може би стотици преди мен са се оглеждали в него. Но не!
Моето огледало е чисто ново, макар и на 20 години.
'- Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята?
- Ти.'
А, да, говори. Не само говори, то споделя.
И в един много простичък миг осъзнаваш, че всичко което правиш и всичко, което даваш си заслужава. Дори заради момента, в който огледалото забелязва недостатъците, помага ти да ги осъзнаеш и все пак за Него ти си най-красивата!
вторник, 26 февруари 2013 г.
сряда, 30 януари 2013 г.
Когато есента си тръгва,
сърцето ми отвътре плаче.
Губят се и цветове, и думи,
спират да трептят в душата струните.
Как искам есента в мен да върна,
да взема аз от багрите пастелни
и огъня отново да запаля.
Как нужно ми е да обичам и да вярвам,
че белотата в мен е излечима.
Да знам, че всеки спомен нов ще я запълва,
ще ме променя и ще си отива.
08.11.2009
сърцето ми отвътре плаче.
Губят се и цветове, и думи,
спират да трептят в душата струните.
Как искам есента в мен да върна,
да взема аз от багрите пастелни
и огъня отново да запаля.
Как нужно ми е да обичам и да вярвам,
че белотата в мен е излечима.
Да знам, че всеки спомен нов ще я запълва,
ще ме променя и ще си отива.
08.11.2009
неделя, 27 януари 2013 г.
неПОСВЕТЕНО НА ЕДИН неЧОВЕК
Спри да мислиш за другите, глупаво момиче.
Доверието е слабост.
Трудностите правят хората по- ценящи. По добре само думи, вместо нищо.По-добре само поглед, вместо всичко.
Сега има погледите ти, думите ти, часовете ти, тялото и мислите ти. Да не очакваш да бъде същото?
Пренасищането на пазара води до спад в цените и интереса. Тоест - получиш ли желаното, то така се обезценява, че чак те хваща срам като си спомниш, че е било твоя мечта.
Мечтица. Малка, а огромна.
Глупаво момиче, дори мечтите се обезценяват.
Сега остани тихо и се запитай не беше ли по-добре само на погледи?
събота, 12 януари 2013 г.
май стана сонет
Мразя как точно през уикенда,
когато имаме най-много време д а д и ш а м е,
отделяме най-малко време за д р у г и я,
бавно забързани в превода.
И как седмично е почти н е в ъ з м о ж н о,
да се отпуснеш до /степен/ себеотдаване,
без да мислиш за сложни задачи
и закъснения, сметки, заплати.
Или за съседа от етажа под нашия,
който обича б о р м а ш и н и във събота.
Само два дни ще съм а с о ц и а л н а,
в тези късни следобеди /заедно/.
А теб да те слагам ли в скоби
или ще се излежаваш с мен на дивана?
Абонамент за:
Публикации (Atom)