петък, 5 август 2016 г.

<Глупчо, разбира се че искам да те
изтегля по-близо до себе си!
И без да си съблечена те гледам
като за първи път - най- дългият
първи път в живота ми.

Не се колебай - няма време!
Минутите хвърчат, клетките се
делят, спомените избледняват,
най- ценното е да сме тук
                                        и сега
                                          и заедно..
                                            завинаги!
Страхувам се от тъмнината.
Тази тъмнина, която се спусна
помежду ни и тегне застрашително
вече няколко дни - леле,
усещам ги като месеци...

Подавам ти ръка в мрака - ще я
задържиш ли или ще чакаш аз да те
обхвана, шепнейки ми да се отдръпна?

-С.
30.01.2013
Когато съм на 30
искам да имам дете с очите на баща си.
Но дотогава има още 9 години,
още 9 кръга от Ада.

Ако аз си дам всичко
и ти си дадеш всичко,
ще можеш да дадем всичко
един на друг.
А какво е всичко?
Всичко е време.
Вече не пиеш сълзите ми,
вече не са ти солени,
още по-малко пък сладки.
Горчиви са ти на вкус.
Горчива съм ти на вкус.
В лилавото море на нашите завивки,
аз се давя всяка вечер.
Държа се за теб
като удавник за сламка.
Бъди силен, любими!
Пусни ме - избягай!
Аз нямам сили да си тръгна.
Имам сили само да остана.
Искаш време?
Нямам време.
Няма време.
Вземи ме.