Когато есента си тръгва,
сърцето ми отвътре плаче.
Губят се и цветове, и думи,
спират да трептят в душата струните.

Как искам есента в мен да върна,
да взема аз от багрите пастелни
и огъня отново да запаля.
Как нужно ми е да обичам и да вярвам,
че белотата в мен е излечима.

Да знам, че всеки спомен нов ще я запълва,
ще ме променя и ще си отива.

08.11.2009

неПОСВЕТЕНО НА ЕДИН неЧОВЕК

Спри да мислиш за другите, глупаво момиче.
Доверието е слабост.
Трудностите правят хората по- ценящи.  По добре само думи, вместо нищо.По-добре само поглед, вместо всичко.
Сега има погледите ти, думите ти, часовете ти, тялото и мислите ти. Да не очакваш да бъде същото?
Пренасищането на пазара води до спад в цените и интереса. Тоест - получиш ли желаното, то така се обезценява, че чак те хваща срам като си спомниш, че е било твоя мечта.
Мечтица. Малка, а огромна.
Глупаво момиче, дори мечтите се обезценяват.
Сега остани тихо и се запитай не беше ли по-добре само на погледи?

май стана сонет

Мразя как точно през уикенда,
когато имаме най-много време д а  д и ш а м е,
отделяме най-малко време за д р у г и я,
бавно забързани в превода.

И как седмично е почти н е в ъ з м о ж н о,
да се отпуснеш до /степен/ себеотдаване,
без да мислиш за сложни задачи
и закъснения, сметки, заплати.

Или за съседа от етажа под нашия,
който обича б о р м а ш и н и  във събота.

Само два дни ще съм а с о ц и а л н а,
в тези късни следобеди /заедно/.
А теб да те слагам ли в скоби
или ще се излежаваш с мен на дивана?