Вече ми пука.
Не обичам да ми пука...
Толкова е ограничаващо, мислиш го,
а така спира дъха ти.
Къде съм, колко е часът,
защо задавам толкова въпроси заради една чужда длан?

Няма вече безтегловност, несигурна съм.
Тази планета оказва толкова силно притегляне,
че сякаш вървя, а не се отлепям дори от асфалта.
И в същото време - ново усещане.
Така зареждащо, взаимно пълно доверие!