Имахме подходящите обстоятелства,
погледи, настроения.
Ти имаше смелостта,
аз - желанието,
а времето ни
беше разтегливо понятие.
Спомени от няколко мига,
 запазени между едно огромно разстояние.

Спомням си ...
настоящето!

Запълвам празнините между миговете
с пушек,
но не от истинска цигара.
Хванала съм молив
и по детски се преструвам,
че всмуквам дим,
който дробовете ми изгаря.

когато започнеш да експериментираш представите ти за нормалното се изменят!