шавхъдаЗ | Задъхвам
им | ти
,етилсим | мислите,
шавбюлв | влюбвам
;ем | те;
овонто и | и отново
.|.
събота, 15 декември 2012 г.
неделя, 9 декември 2012 г.
04.10.2012
Нека те разведа из изминалата година в главата ми:
Това бяха
12 месеца пълни с изненади.
52 седмици преливащи от разговори, денонощно, всякак.
365 дни, в които минахме през сигнали за заето и свободно.
8 760 часа, изпълнени с доверие и взаимност.
52 5600 минути с червени автобуси и палачинки с шоколад.
315 360 00 секунди от първата целувка до сегашната.
1 година като 1 миг.
А най-доброто винаги предстои!
Нека те разведа из изминалата година в главата ми:
Това бяха
12 месеца пълни с изненади.
52 седмици преливащи от разговори, денонощно, всякак.
365 дни, в които минахме през сигнали за заето и свободно.
8 760 часа, изпълнени с доверие и взаимност.
52 5600 минути с червени автобуси и палачинки с шоколад.
315 360 00 секунди от първата целувка до сегашната.
1 година като 1 миг.
А най-доброто винаги предстои!
неделя, 21 октомври 2012 г.
Интервю със себе си
-Какви животни обичаш?
Зайците.
Доста са плашливи, но когато си търпелив, се отпускат.
Достатъчно, че да ти позволят да ги опознаеш.
-Аз съм като вълните!
Ти не си!
Не си прилив, нито отлив.
Не си природна стихия.
Не бива така константно да се отдръпваш и да се връщаш обратно към моите пясъци на времето.
- Чаят май изстина.
Нашата чаша чай не е изстинала.
Дори напротив!
Това е просто вятър, ще отмине.
Изстудява външната част на чашата.
Гланцa, под който порцеланът още е толкова парещ.
Просто хвани чашата здраво, тя ще поеме топлината от ръцете ти.
- Добави нещо.
Преди се притеснявах защо никога не ходим в една крачка- ляв с ляв, десен с десен.
След това се сетих, че ако ходим в една посока, няма значение кой как стъпва!
Зайците.
Доста са плашливи, но когато си търпелив, се отпускат.
Достатъчно, че да ти позволят да ги опознаеш.
-Аз съм като вълните!
Ти не си!
Не си прилив, нито отлив.
Не си природна стихия.
Не бива така константно да се отдръпваш и да се връщаш обратно към моите пясъци на времето.
- Чаят май изстина.
Нашата чаша чай не е изстинала.
Дори напротив!
Това е просто вятър, ще отмине.
Изстудява външната част на чашата.
Гланцa, под който порцеланът още е толкова парещ.
Просто хвани чашата здраво, тя ще поеме топлината от ръцете ти.
- Добави нещо.
Преди се притеснявах защо никога не ходим в една крачка- ляв с ляв, десен с десен.
След това се сетих, че ако ходим в една посока, няма значение кой как стъпва!
петък, 13 юли 2012 г.
Ще се върнеш във ада, при рая.
А до тогава искам с този червен автобус
да измина отново всичките 2315 киломентра.
Точно това искам.
След пътуването да ти спра пред вратата.
Да влезна и завия на дясно.
Да легна на пода до тебе.
Да не знаеш дори, че ме има.
Да те чуя само как дишаш.
Сега и аз ще си легна спокойна.
А до тогава искам с този червен автобус
да измина отново всичките 2315 киломентра.
Точно това искам.
След пътуването да ти спра пред вратата.
Да влезна и завия на дясно.
Да легна на пода до тебе.
Да не знаеш дори, че ме има.
Да те чуя само как дишаш.
Сега и аз ще си легна спокойна.
вторник, 10 юли 2012 г.
Посветено!
Това е нашата паралелна вселена.
Стоим, а желанието винаги е било по-силно от осъществяването му.
На два сантиметра и половина един от друг.
Дишаме един и същи въздух.
Не, той не гледа.
Той пие чертите на лицето ми с очите си.
Онези, зелено- сините, писани в паспорта сиви.
Прозрачните, пред които и аз стоя прозрачна и вижда ми се всеки недостатък.
Преливам.
Вземи сълзите ми, кажи ми , че са сладки, не солени.
Не бързай, пий ги бавно, с чувство.
Това чувство на ситост, което те е карало да се връщаш толкова пъти.
И само се надявам да съм убила в теб съмненията и колебанията, дори желанията за тези, другите, които не са мен.
Премини границата.
Разрешено е.
Граници всъщност не съществуват.
Целуни ме.
Стоим, а желанието винаги е било по-силно от осъществяването му.
На два сантиметра и половина един от друг.
Дишаме един и същи въздух.
Не, той не гледа.
Той пие чертите на лицето ми с очите си.
Онези, зелено- сините, писани в паспорта сиви.
Прозрачните, пред които и аз стоя прозрачна и вижда ми се всеки недостатък.
Преливам.
Вземи сълзите ми, кажи ми , че са сладки, не солени.
Не бързай, пий ги бавно, с чувство.
Това чувство на ситост, което те е карало да се връщаш толкова пъти.
И само се надявам да съм убила в теб съмненията и колебанията, дори желанията за тези, другите, които не са мен.
Премини границата.
Разрешено е.
Граници всъщност не съществуват.
Целуни ме.
сряда, 8 февруари 2012 г.
Някои запечатват безкрайности "с фокус", а за мен остават думите - непрочетени, неизказани, ненаписани и неразбрани.
Тъжно е, много лесно можеш да добиеш представа за една картинка или снимка с един поглед, а моите мисли имат нужда от индивидуално внимание! Няма как просто да видиш листа и да си изпълнен с цялостния смисъл на тази и без това безсмислена писаница /има ли такава дума?/.
Тъжно е, много лесно можеш да добиеш представа за една картинка или снимка с един поглед, а моите мисли имат нужда от индивидуално внимание! Няма как просто да видиш листа и да си изпълнен с цялостния смисъл на тази и без това безсмислена писаница /има ли такава дума?/.
петък, 3 февруари 2012 г.
събота, 21 януари 2012 г.
Не че нещо
Ние предпочитаме да поставяме граници. Начало и край. Може би това са единствените граници, които не нарушаваме. Не че нещо ще се промени драстично от събота до... неделя. Просто ни е нужно периодично да загърбваме неуспехите и провалите, за да започнем на чисто. Не че те ще се изпарят, но остават зад една граница с номер 2011. Това наистина помага да "презаредиш" , да се съвземеш и да "започнеш" да живееш наново. С нови желания, цели и случайности. 2012.
Абонамент за:
Публикации (Atom)