Ледената кралица

Сияйно, утрото се буди.Слънцето се взира в очите ми. Опитва се да проследи следите по моето лице, но те отдавна са изсъхнали. Позволявам само на Луната да види сълзите ми. Когато тя изгрее и остана сама в мрака, ги пускам на свобода - всичките си емоции. Те напират в мен и се стичат бавно. Образуват ручеи, които изчезват като изгоряла свещ.Понякога една след друга, друг път се надпреварват.Тъга,любов,нежност,щастие,болка,страст.Имам само няколко часа. Когато Слънцето отново изгрее и мога да видя следите по възглавницата,трябва да заключа всичко. Мислят ме за кубче лед. Обикалям като безмълвна сянка.След свои се чувствам като в снежна пустиня.Замръзвам от ужъс при поредните мили думи,знаейки че са измислени. Прекарвам часовете си, мислейки за една недостижима мечта. Аз съм в красивите залези и диамантения блясък на снега. Ето така живее една ледена кралица. Вярвайки, че всеки нов ден носи със себе си нова надежда, която рядко се оправдава.