Светлината е безумно ярка. Вглждам се в хоризонта и всичко се случва. Съществува ли наистина? Най - красивата гледка. Очите ми, чувствам ги странни, мокри са. Изведнъж от тях започват да се стичат бавно солени капки. Колкото повече гледам, толкова повече това чувство ме обзема. Никоя картина, никоя представа не е така безупречна. Топлината, ароматът на въздуха, музиката в ушите ми на куп създават перфектния Рай. Не искам нищо друго, освен да дишам.
Как бях стигнала до тук? Не ми пречеше да не знам, защото все още съм тук, но песимизмът ми надделя и се зачудих дали ще мога да дойда отново.Започнах да разсъждавам, ежедневието ми беше накъсано.
Ставам,моето легло, одеалото е на земята, всички вече са излезли, облачен ден, четката ми за зъби, обувките. О, забравих си ключовете. До тях забелязах 4те си пръстена. Никога не слагах всички едновременно, силите им всякаш се отблъскват взаимно, но нямах време и грабнах всички.
Отново, асансъор,алея, градски транспорт.