бяхме на по двадесет години /5 по 4/
живяхме в доста малка стая  /5 на 4/
за жалост ме обичаше пак толкова
5 за 4.

04.12.2016

5 нива на скръб

отричане /от себе си/
ярост /към другия/
сделка /с дявола/
депресия /или няколко/
приемане /на поезията/

04.12.2016

така е в отношенията

когато има турбуленция
не отваряш вратата
да си тръгнеш,
защото ще умрем и двамата.

04.12.2016

идеалната жена 

била с червена коса
в твоите очи
дори кръвта ми е синя

04.12.2016

Нямам какво да ти кажа - ми каза.
Обичам те - си замълчах.

04.12.2016

<Глупчо, разбира се че искам да те
изтегля по-близо до себе си!
И без да си съблечена те гледам
като за първи път - най- дългият
първи път в живота ми.

Не се колебай - няма време!
Минутите хвърчат, клетките се
делят, спомените избледняват,
най- ценното е да сме тук
                                        и сега
                                          и заедно..
                                            завинаги!
Страхувам се от тъмнината.
Тази тъмнина, която се спусна
помежду ни и тегне застрашително
вече няколко дни - леле,
усещам ги като месеци...

Подавам ти ръка в мрака - ще я
задържиш ли или ще чакаш аз да те
обхвана, шепнейки ми да се отдръпна?

-С.
30.01.2013

Когато съм на 30
искам да имам дете с очите на баща си.
Но дотогава има още 9 години,
още 9 кръга от Ада.

Ако аз си дам всичко
и ти си дадеш всичко,
ще можеш да дадем всичко
един на друг.
А какво е всичко?
Всичко е време.

Вече не пиеш сълзите ми,
вече не са ти солени,
още по-малко пък сладки.
Горчиви са ти на вкус.
Горчива съм ти на вкус.

В лилавото море на нашите завивки,
аз се давя всяка вечер.
Държа се за теб
като удавник за сламка.

Бъди силен, любими!
Пусни ме - избягай!
Аз нямам сили да си тръгна.
Имам сили само да остана.

Искаш време?
Нямам време.
Няма време.
Вземи ме.