Кристално сърце

   Вървях сама и чувах стъпките си . Огледах се около себе си, но всичко беше бяло - сякаш заледено... Дори часовникът не отброяваше псоледните ми секунди. Спрях пред изхода и погледнах назад. Видях всичките си спомени. Някога бяха цветни, а сега избледняваха с всяка моя крачка. Спомних си как бяхме играли тук толкова много пъти. Знаех, че всичко е заслужено. Не нараняваш хората безнаказано. Сред откъснатите картини от миналото ми, видях и друго. От Него нямаше и спомен, но кристалното му сърце беше още там, счупено на хиляди части.Усещах го навсякъде около мен. В момента, в който той ми го подари, всякаш целия свят го видя и когато то се счупи всички ме обвиниха. За какво бях виновна ? Кое момиче не иска някой да й се довери толкова, че да даде сърцето си. Аз бях опиянена от светлината която отразяваше. Исках да го подържа .., а го изпуснах. *** Тогава бяхме деца.Отдавна всичко е забравено. Той не ми говореше дълго след случилото се, но все пак това беше просто една играчка под формата на кристално сърце.