Знаеш ли какво ми каза един човек? Това бяха думи, които не забравих и които все още парят в съзнанието ми, когато си спомня за тях... "- Когато човек умре,душата му се отправя нагоре до където стигат само мечтите. Оттам тя вижда всичко. Може да забележи дори тъгата. Сякаш светът е покрит с мъгла. Но не е от тези бледи, едва забележими розови пелени. Напротив, тази е тъмна и пропита от злоба и безразличие. В този момент тя се пита - струва ли си да живееш в такъв свят? Нима можеш да промениш нещо ...? "Спомням си много ясно погледа му, когато го прекъснах.Лазурните му очи се отместиха от мен, сякаш го бях убидила. Думите му ме изумиха. Замислих се , как се будя всяка сутрин и мириса на въздуха е най - прекрасното нещо. Как когато съм щастлива изтръпвам и дори само заради това усещане, всичко си струва. И знаеш ли какво ми отговори той ? - нищо!