Когато есента си тръгва,
сърцето ми отвътре плаче.
Губят се и цветове, и думи,
спират да трептят в душата струните.

Как искам есента в мен да върна,
да взема аз от багрите пастелни
и огъня отново да запаля.
Как нужно ми е да обичам и да вярвам,
че белотата в мен е излечима.

Да знам, че всеки спомен нов ще я запълва,
ще ме променя и ще си отива.

08.11.2009