май стана сонет

Мразя как точно през уикенда,
когато имаме най-много време д а  д и ш а м е,
отделяме най-малко време за д р у г и я,
бавно забързани в превода.

И как седмично е почти н е в ъ з м о ж н о,
да се отпуснеш до /степен/ себеотдаване,
без да мислиш за сложни задачи
и закъснения, сметки, заплати.

Или за съседа от етажа под нашия,
който обича б о р м а ш и н и  във събота.

Само два дни ще съм а с о ц и а л н а,
в тези късни следобеди /заедно/.
А теб да те слагам ли в скоби
или ще се излежаваш с мен на дивана?