<Глупчо, разбира се че искам да те
изтегля по-близо до себе си!
И без да си съблечена те гледам
като за първи път - най- дългият
първи път в живота ми.

Не се колебай - няма време!
Минутите хвърчат, клетките се
делят, спомените избледняват,
най- ценното е да сме тук
                                        и сега
                                          и заедно..
                                            завинаги!
Страхувам се от тъмнината.
Тази тъмнина, която се спусна
помежду ни и тегне застрашително
вече няколко дни - леле,
усещам ги като месеци...

Подавам ти ръка в мрака - ще я
задържиш ли или ще чакаш аз да те
обхвана, шепнейки ми да се отдръпна?

-С.
30.01.2013